Информация за Ин витро!

Go down

heart Информация за Ин витро!

Писане by Dani on Сря 22 Окт 2008, 17:00

Ин витро оплождане

Увод


Оплождането ин витро и ембрионалният трансфер са приложени успешно при хората преди повече от 25 години и от тогава повече от един милион деца са заченати чрез този метод. Ин витро оплождането е процедура, чиято цел е да увеличи шанса за зачеване при двойки, при които други методи за зачеване са били неуспешни или невъзможни. Това е един комплексен процес и включва много етапи като резултатът е инсеминацията и оплождането на ооцити (яйцеклетки) в лаборатория. Ембрионите, създадени по този начин се поставят в матката за потенционално имплантиране. Всеки стадий на процеса крие специфични рискове, които ще изброим.

Ползи от терапията

Оплождането ин витро е незадължителна медицинска процедура. То може да даде шанс за забременяване при двойка, която не може да зачене по други начини.

Рискове на терапията

Овариалната хиперстимулация стимулира развитието на яйцеклетки
Контролираната овариална хиперстимулация, която се използва при ин витро оплождането има за цел да стимулира яйчниците да създадат няколко яйцеклетки (ооцити), а не обичайната една яйцеклетка както това се случва по време на нормален цикъл. Няколкото яйцеклетки дават потенциална възможност за създаване на няколко ембриона (оплодени яйцеклетки), които да бъдат трансферирани в матката и значително увеличават вероятността от зачеване.
Лекарствените средства, които се използват за увеличаване на производството на яйцеклетки може да съдържат (но не са ограничени само с тези лекарства) Лупрон (антагонист на гонадотропин-освобождаващия хормон), Antagon или Cetrotide (също антагонисти на гонадотропин-освобождаващия хормон), Follistim, Bravelle или Gonal-F (FSH,фоликулостимулиращ хормон), Repronex (комбинация от FSH и LH - фоликулостимулиращ и лутенизиращ хормон), и Прегнил или Новарел (hCG ,човешки хорион гонадотропин). Всяко едно от тях се прилага само чрез инжекция. Повечето се инжектират подкожно, макар че някои са интрамускулни инжекции. Рисковете, свързани с прилагането на инжекционни медикаменти за фертилитет могат да са (но не се изчерпват само с тези реакции): болезненост на мястото на приложение, инфекция, хематом и подуване или рана на мястото на инжектиране.
Рисковете, свързани с медикаментите могат да включват (но се се ограничават само с тях): алергични реакции, овариална хиперстимулация (лека, средна или силна), отказ на яйчниците да реагират и прекъсване на цикъла на терапията.
Има случаи, когато по време на стимулация се налага спиране на опита за ин витро и отлагането му за известно време. Това става, когато яйчниците произвеждат или прекалено много или недостатъчно яйцеклетки в отговор на стимулацията с лекарства. Въпреки че това може да е голямо разочарование, понякога се налага да се прекъсне употребата на лекарства, за да се избегнат евентуални усложнения и да ви oсигурят най-добрия шанс за бъдещ успех. Ако се наложи спиране на терапията, ще бъдете уведомени да спрете инжекциите. Няма да се прилага човешкия хорион гонадотропин и няма да се събират яйцеклетки. Ще бъдете помолени да се срещнете с лекаря си, за да вземете решения относно бъдещи терапии.
Когато при терапията за лечение на безплодие се използват лекарствени средства за предизвикване на овулация, яйчниците са принудени да доведат повече от една яйцеклетка до зрялост. Съответно, нивата на естрогена и прогестерона достигат нива много по-високи от нормалните. Когато нивото на естрогена се увеличи от слабо до средно, страничните ефекти могат да бъдат(но не се ограничават само с това): задържане на течности с леко увеличаване на теглото, световъртеж, разстройство, тазов дискомфорт, дължащ се на увеличени и кистозни яйчници, болезнени гърди, промяна в настроенията, главоболие и умора.

Хиперстимулационен синдром
Ако нивото на естрогена се вдигне изключително много и се предпише човешки хорион гонадотропин, за да се задейства окончателното съзряване на яйцеклетките, могат да настъпят следните по-сериозни усложнения:

Силна задръжка на течностите с течности в коремната област и/или гръдния кош;
Тромбози на вените и/или артериите (образуване на кръвни съсиреци), кото могат да доведат до инсулт, емболия или потенциално фатални усложнения;
Ненормално увеличени яйчници, които могат да се разкъсат или усучат (налага се спешна хирургическа намеса)
Всеки един от трите проблема, описани по-горе може да изисква продължителна хоспитализация.
Предвид възможността за такива тежки усложнения, е важно внимателно да се следи реакцията на жената към тези лекарствени средства. Наблюдението позволява на лекаря да определи кога яйцеклетките са готови за следващата фаза: аспирирането им. Наблюденията включват чести изследвания на кръвта за нивата на естрадиол (естроген) и евентуално прогестерон, нивата на фоликулостимулиращя и лутенизиращия хормон. Тези кръвни тестове се правят обикновено около 12 дни. Рисковете, свързани с вземането на кръв включват:

Болка на убоденото място
Болезненост или инфекция на кожата
Рана или белег на мястото, от където е взимана кръв.
Развитие на кръвен съсирек във вената (тромбоза, тромбофлебит)
Втората част на наблюдението при ин витро оплождането включва употребата на интравагинален ултразвук, за да се проследи фоликуларния растеж. Яйцеклетките се развиват в изпълнени с течност кистички в яйчниците, които се наричат фоликули и се уголемяват при узряването на яйцеклетката. Обикновено ултразвуковите изследвания започват след като се измери реакцията на естрогена и продължават периодично до аспирирането на ооцита (яйцеклетката). Ултразвуковите изследвания се правят чрез вагинална сонда. Вагиналните сонограми не носят почти никакъв риск, но може да причинят лек дискомфорт, особено около времето за овулация.
Стимулацията на яйчниците с лекарствени средства предизвиква развитието на няколко фоликула. Това е желателно при ин витро оплождането, тъй като когато броят на яйцеклетките се увеличи, шансът за успех също се увеличава. Няколкото ембриони може да увеличат също и риска от многоплодна бременност. Около 20-25% от бременностите с ин витро оплождане са многоплодни. Повечето са близнаци, но може да се случи бременност с тризнаци, четиризнаци и дори повече. В някои медицински центрове се извършва процедура, наречена контролирана редукция в случаи на тризнаци или бременности с повече плода.

Аспириране на яйцеклетка
При ин витро оплождането, събирането на яйцеклетките обикновено се извършва по трансвагинален ултразвуков път. За да стане това, се вкарва игла в яйчниците чрез вагиналната стена (с упойка за ин витро). Това става с помощта на ултразвук, за да се локализира всеки фоликул. Фоликуларната течност се изтегля в тестова тръба, за да се извадят яйцеклетките. Въпреки че на пациентките интравенозно се дават болкоуспокояващи медикаменти, и се наблюдават от анестезиологичен екип, някои жени може да изпитват дискомфорт по време на процедурата. Обикновено фоликуларната пункция трае 20-30 минути и пациентите се изпращат в къщи няколко часа след процедурата. Рисковете при екстракцията на ооцита (яйцеклетката) могат да включват(но не се ограничават само с това):

Евентуални реакции към лекарствата и процедурите, използвани при слагането на анестезията.
Рискове, свързани с преминаването на иглата през вагината в яйчниците (включва инфекция, кървене, непреднамерено увреждане на съседни органи, напр. черва, бъбрек, кръвоносни съдове, уретра, матка или яйчник (яйчници), и сраствания (вътрешни белези) след процедурата. Въпреки че не се среща често, може да се появи кървене или увреждане на червото и може да се наложи операция за отстраняване на уврежданията; но това се случва много рядко. Много рядко, инфекцията може да се усложни и да се наложи хистеректомия и/или премахване на единия или двата яйчника.
Събиране и подготовка на спермата
Проба от семенната течност трябва да се представи от партньора чрез маструбация в деня, в който ооцитът (яйцеклетката) се аспирира. Това обикновено се прави докато трае аспирацията на яйцеклетката. Изисква се въздържане от еякулация между 2 и 5 дни преди даването на сперма. След като пробата е произведена, спермата се подготвя за оплождане на яйцеклетките в лаборатория. Тъй като това може да е стресов период за мъжа, партньорът може да не е способен да произведе проба в нужния момент. Мъжете, които мислят, че ще им е трудно да дадат проба, имат възможност да дадат предварително семенна течност, която да бъде замразена в лабораторията и да се използва в подходящото време. Също така може да бъде извършена биопсия на тестисите като начин да бъде получена семенна течност за ин витро олождането.

продължение...


Последната промяна е направена от Dani на Сря 22 Окт 2008, 17:05; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart Re: Информация за Ин витро!

Писане by Dani on Сря 22 Окт 2008, 17:02

продължение...

Оплождане на яйцеклетките и развитие на ембрион
След аспирирането на яйцеклетката, фоликулярната течност веднага се изпраща за идентификация на яйцеклетките, преценка и подготовка за оплождане. В процеса на събиране на фоликуларната течност е възможно да се отделят голям брой яйцеклетки. Препоръчва се всички яйцеклетки да бъдат оплодени, за да се увеличи броя на ембрионите за последващия трансфер. Всякакви възражения към тази политика трябва да се представят в писмен вид и да се приложат към документите за ин витро оплождане имайки предвид, че по този начин шансът за успешно забременяване може да се намали. Ако нямате възражения, приготвената сперма ще бъде добавена към всяка яйцеклетка и ще бъде сложена в инкубатор при контролирани лабораторни условия. На следващия ден всяка яйцеклетка се изследва за признаци на оплождане. Възможно е обаче да няма нито една оплодена яйцеклетка. Ако това се случи, лаборантите ще опитат повторна инсеминация на яйцеклетките или ще направят интратцитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката (ICSI), за да се получат ембриони за трансфер. Ако и след това не се получи оплождане, яйцеклетките ще се отхвърлят и останалата част от процедурата ще се отмени. В случай на увреден мъжки фактор, двойката може да бъде посъветвана да обмисли варианта да използва сперма от анонимен донор (получена чрез лицензирана банка за сперма за “резервен” вариант или като вторичен спермен източник), в случай че не е възможно да се вземе достатъчно семенна течност от партньора по време на оплождането.

Яйцеклетките, които са оплодени, се оставят да се развиват още 2 или повече дни при контролирани лабораторни условия преди да бъдат пренесени в матката на жената. Според желанието на двойката, някои оплодени яйцеклетки/ембриони могат да се замразят и запазят за бъдеща употреба.

След като ембрионите са пренесени в матката, жената трябва да продължи добавките прогестерон, които са започнали вечерта преди процедурата по аспирация на яйцеклетката. Прогестеронът може да бъде приеман като комбинация от орални таблетки и ректални/вагинални свещички или чрез инжекции. Доказано е, че приемането на тези медикаменти след аспирирането на яйцеклетките създава по-добра маточна среда за ембрионите, което от своя страна увеличава шанса на бременността. Страничните ефекти на прогестерона могат да включват:

*Сухота на вагината;
*Подуване, болезненост на гърдите;
*Депресия, промяна в настроенията;
*Закъснение на менструацията.
Синтетичният прогестерон се свързва с определени вродени малформации. Чрез използване на естествен прогестерон, рискът от такива малформации, причинени от медикаментите, значително намалява. Трябва обаче да се отбележи, че вродени малформации се наблюдават при 3% от нормалните забременявания в САЩ. Поради тази причина, използването на естествен прогестерон не гарантира дете без вродени малформации.

Трансфер на ембрионите в матката
Ембрионите се прехвърлят в ден трети или пети от развитието си. Ембриолозите са тренирани да разпознават “здравите” ембриони и понякога може да препоръча да се изчака развитието на ембриона до ден пети, известен като стадий бластоцист. Бластоцист-трансферът става все по-популярен при ин витро оплождането, тъй като това може да увеличи шанса за успех и да намали вероятността за близнаци, тризнаци или повече ембриони. Лекарят трябва да работи в тясна връзка с ембриолога, за да прецени дали ден трети или пети е подходящ за трансфер в индивидуалния случай.
Ембрионите се слагат в матката с помощта на малка тръбичка (катетър). Процедурата е подобна на намазка и не се налага анестезия и обикновено е безболезнена. Ембрионите се поставят в малко количество течност в катетъра, който се пъха през шийката на матката по време на обикновен преглед със спекулум. Ембрионите се поставят така, че да достигнат най-горната част на матката. Броят на ембрионите, които се поставя, зависи от индивидуалните характеристики на двойката и това решение се взема съвместно от двойката, лекаря и ембриолога. Обикновено в един ин витро цикъл, се поствят между 2 и 4 ембриона.
Ембрионалният трансфер може да предизвика леки спазми. Въпреки че е малко вероятно, при ембрионалния трансфер ембрионът (ембрионите) могат да не се поставят на точното място през шийката (което води до загуба на ембрионите) или да попаднат във фалопиевите тръби (евентуална извънматочна бременност). Има съвсем малък риск от кървене или инфекция като резултата от трансфера.
След трансфера, жената може да се облече и да си почине за кратък възстановителен период. 12 или 14 дни след трансфера се прави тест за бременност, независимо дали има маточно кървене.
Трансферът на няколко ембриона увеличава шансовете за успех. Същевременно трансферът на няколко ембриона увеличава риска от многоплодна бременност. Всяка многоплодна бременност носи увеличен риск от спонтанен аборт, преждевременно раждане, а също така и по-висока финансова и емоционална цена. Повишеното кръвно налягане и диабет, дължащи се на бременността, са по-често срещани при бременни с повече от един зародиш. Може да се наложи по-дълга хоспитализация на тези бременни жени, а също така на бебетата и майките след раждане. Възможна е ектопична бременност (плодът е разположен в тръбата), а също и комбинация от нормална и ектопична бременност. Ектопичната бременност е състояние, което може да наложи лапароскопия или по-значителна операция. Както и естествените зачатия, бременостите, които стават чрез инвитро оплождане, може да завършат със спонтанен аборт. В такъв случай може да се наложи кюртаж.
Двойките, които се подлагат на инвитро оплождане трябва да направят избор и да обявят официално желанието си като изберат една от следните опции за това какво да се направи с останалите ембриони:

Замразяване (криопрезервация) на останалите ембриони за използване на същите от двойката в бъдещи инвитро терапии.
Анонимно дарение на ембрионите за използване от друга инфертилна двойка (двойки), ако дарителите и техните ембриони отговарят на определени критерии (Няма да получите никакви пари за това дарение,нито пък центърът,в който се извършва ин витро оплождането, ще ги “продаде”. Центърът си запазва правото да замрази всички дарени ембриони, а също така и правото да унищожи дарените ембриони, ако не се намери подходяща кандидатка за тях).
Ембрионите може да бъдат оставени да се развиват в лабораторията докато загинат, след което ще се изхвърлят в съответствие с професионалните етични стандарти и съответните правни изисквания. (това обикновено се случва между 6 и 8 дни след събирането на яйцеклетките).

Други:
Всеки един асистиран репродуктивен процес може да бъде психически стресиращ. Може да се появят силно напрежение и разочарование. Съветваме ви да обсъдите варианта за временна помощ от психиатър, психолог, съветник или социален работник, който може да ви помогне в този труден период.
От двамата партньори се изисква отдаденост и време, за да се премине през целия цикъл на ин витро оплождането. Ще се наложи двойките да съгласуват ангажиментите си, за да се извършат всички нужни изследвания и терапии, свързани с ин витро оплождането и ембрионалния трансфер. Жената е отговорна за това да се явява в лекарския кабинет за насрочените ултразвукови прегледи и кръвни тестове в продължение на няколко дни или седмици преди очакваното събиране на яйцеклетките. Мъжът е отговорен за това да се яви по времето, когато лекарят е назначил събирането на спермата.

Теоретични проблеми и шанс за успех:
За съжаление, нито зачеването, нито щастливият край на бременността могат да се гарантират от ин витро процедурата. Съществуват много причини поради които може да не се стигне да бременност при ин витро процедурата. Всъщност, съществуват сложни и в голяма степен неизвестни фактори, които ограничават процентите на успеваемост при асистираните репродуктивни техники. Някои от известните причини за неуспех могат да включват:

Невъзможност да се извлече яйцеклетка защото:
- фоликулите, които съдържат зрели яйцеклетки може да не се развият по време на ин витро цикъла
- овулацията е станала преди времето за аспириране на яйцеклетката
- невъзможност да се аспирира една или повече яйцеклетки
- съществуващо срастване и/или технически трудности, които пречат на успешното аспириране на яйцеклетка
Аспирираните яйцеклетки може да не са нормални;
Възможно е да няма достатъчно семенна течност за оплождане на аспирираните яйцеклетки защото мъжът не може да произведе семенна проба; защото пробата не съдържа достатъчно сперматозоиди за оплождането; защото лабораторията не е успяла да обработи правилно наличната сперма; или защото е отказана донорска сперма като резервен вариант;
Оплождането на яйцеклетките за произвеждане на ембриони може да е неуспешно, дори ако яйцеклетките и сперматозоидите са нормални;
Ембрионите може да не се развият нормално или въобще да не се развият. Ембрионите, които покажат някакво ненормално развитие няма да се поставят в матката;
Ембрионалният трансфер в матката може да бъде труден/невъзможен, или ембрионите може да не се имплантират, или е възможно ембрионите да не се развият нормално след имплантирането;
Всяка една стъпка от процеса ин витро може да се усложни от непредвидени ситуации, например неподходящи климатични условия, повреда в апаратурата, лабораторни условия, инфекция, човешка грешка или подобни.
В случай на смърт на двойката преди ембрионалния трансфер, ембрионите ще бъдат унищожени, освен ако не е посочено в писмен вид друго.
Когато жената забременее в следствие на ин витро оплождане, това обикновено е нормално протичаща бременност. Въпреки това, винаги има риск от анормална бременност, спонтанен аборт, кухо яйце, ектопична бременност или преждевременно раждане. Ин витро оплождането не е гаранция срещу такива ситуации. Вродени дефекти, генетични аномалии, умствени недостатъци и други дефекти, които се случват при 3% от нормално започнатите бременности могат да се появят и при бременности, при които зачеването е асистирано. Изследване на голяма група деца, родени чрез асистирано зачеване показва, че при тях процентът на аномалии е почти същия като при нормално заченати деца. При жените с многоплодна бременност съществува много по-голям риск от усложнения, които могат да са следните: токсемия, прееклампсия, спонтанен аборт, преждевременно раждане, мъртво раждане, вродени малформации и други усложнения.

Алтернативи на ин витро зачеването:
Според индивидуалния и уникален случай на безплодие при всяка една двойка, шансът за зачеване по друг начин означава, че алтернативи на ин витро оплождането (включващи вътрематочна инсеминация и терапия с лекарствени средства) може да има или да няма. Вероятността за успех на тези алтернативи е различна според вида и сериозността на причината за инфертилитета. За някои двойки дори е възможно да заченат без лекарска помощ. Преди да започнете терапия за ин витро оплождане, добре е да поговорите с лекаря си за алтернативни методи.

източник:http://www.biberonbg.com/info/invitro.htm


Последната промяна е направена от Dani на Сря 22 Окт 2008, 17:11; мнението е било променяно общо 1 път

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart Алтернативните терапии пречат на ин витро

Писане by mamazavinagi on Вто 28 Окт 2008, 13:58

Алтернативните терапии като рефлексология и хомеопатия могат да намалят
шансовете на жените да забременеят при ин витро оплождане.


Това предаде Асошиейтед прес, като цитира резултати от изследване
на международен научен екип, изнесени на среща на Европейската
асоциация по човешка репродукция и ембриология в Лион (Франция).

В изследването, осъществено от д-р Джаки Бойвин от Кардифския
университет (Великобритания) и д-р Лоун Шмид от Университета на
Копенхаген (Дания), са били проследени 800 датчанки, подложили се на
едногодишно лечение за оплождане ин витро.

От тях 261 са изпробвали алтернативни лечения, включително
рефлексология, билкови добавки, хомеопатия, кинезитерапия и
акупунктура.

Жените, използвали такива лечения, са имали 20% по-малък шанс да
забременеят в сравнение с дамите, които не са ползвали алтернативни
лечения.

http://www.lekar.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart Успешни ин витро процедури са възможни и при възрастни двойки

Писане by mamazavinagi on Пон 16 Мар 2009, 10:03

В рубриката "Бъдете здрави с тази сутрин" на 4 март темата беше за успехи от ин витро процедурата за забременяване при по двойки над 40-годишна възраст и 5-годишно безплодие.

Акушер-гинекологът д-р Снежана Топалова, завеждаща клиниката по ин витро, разказа, че резултатите са добри, при по-младите двойки, затова не бива да се изчаква повече, ако в продължение на една година не настъпи желана бременност.

Нейната пациентка Гергана Гелова разказва колко са щастливи със съпруга си, че имат дете, което са очаквали 5 години. Успехът от ин витрото при тях е в резултат от първия опит.

Акушер-гинекологът д-р Здравко Манев, също работи в болницата "Селена" в Пловдив. Той обръща внимание и върху психологическата подготовка на двойката, която иска дете чрез ин витро процедура. За професионализма и съпричастността на екипа на д-р Манев споделят Пепа Динкова и съпруг Клаудио Тисели. След два неуспешни опита в елитна болница в Италия те идват, за да опитат и в България.

Сега Пепа е бременна и е преминала рисковия период до третия месец. С искреност изразяват своята благодарност към своите лекари.

Д-р Минев дава надежда да забременеят ин витро и жени с миоматозни възли, като споменава конкретно своя пациентка.

Посланието и от лекарите, и от пациентите е да не се губи надежда при неуспешен ин витро опит и да се вярва във възможността за забременяване, а резултатите ще последват.

Гледай видео

www.btv.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart Re: Информация за Ин витро!

Писане by mamazavinagi on Пон 23 Мар 2009, 14:18

Д-р Лачев, един от пионерите на ин-витро в България. Ето неговите съвети към вас.

Какви са критериите за избор на клиника и специалист при репродуктивни проблеми
? Какво трябва да знаят пациентите преди да направят своя избор?
Изключително важно е пациентите още в началото да попаднат на
подходящия специалист. За съжаление практиката показва, че те много
често са разигравани и губят месеци, дори години поради това, че са
попаднали на неподходящ специалист. Всички акушер-гинеколози смятат, че
разбират и могат да лекуват стерилитет. Разбира се това не е вярно,
особено когато става въпрос за ендокринен стерилитет. Това са проблеми
от страна на мъжа, които стават все по-чести и когато се използват
новите репродуктивни методи - предмет на специализирани ин витро
лаборатории. Важно е пациентите да се обърнат към по-големите и
доказали своите възможности центрове и болници, към които има разкрити
ин витро лаборатории - законово уредени и сертифицирани. Обикновено в
тях работят лекари с необходимия професионален опит. Скоро бе направена
проверка на всички инвитро лаборатории, като нашата получи най-добра
оценка, без забележки. Тази проверка се извърши, за да се определят
лабораториите, които ще работят с пациенти, чийто процедури ще се
заплащат от държавата.

Кои са факторите, които влияят на репродуктивното здраве при мъжете и жените и какви превенции се налагат?
Най-общо може да се каже, че един от основните фактори е наличието на
стрес в нашето ежедневие. Освен това сме заобиколени от много вредни и
токсични вещества, които използваме дори и във вид на храна. Не е и без
значение ранният полов живот без използване на подходяща антиконцепция
и от там се получават възпалителни гинекологични заболявания и особено
увреждащи аборти. Разбира се влияние оказва и увеличената средна
възраст на пациентите решили да стават родители.Това до голяма степен
определя и превенциите, които се налагат.

Променило ли се е отношението на мъжете спрямо тези проблеми, как реагират сега, когато трябва да си направят спермограма?
В половината от случаите на стерилитет причините се оказват при мъжете.
В последните години те все по-често си правят изследвания със
спермограма, за да проверят репродуктивните си възможности. Не са малко
и случаите, в които те се страхуват сперматозоидите им да не се
увредят с времето и желаят да замразят такива в течен азот. Тези
сперматозоиди могат да се използват след години без да бъдат увредени.

В каква посока се променят пациентите през годините? По-информирани ли са от преди?
В интерес на истината пациентите наистина са все по-информирани .
Основната причина за това е, разбира се, огромната информация, която
може да се намери в интернет. Хората вече са по-освободени и спокойно
говорят за проблемите си. Много често те посещават два или три ин витро
центрове, сравняват получената информация и чак след това решават какво
да предприемат. От основно значение е и доверието в лекуващия лекар,
защото процедурите често са сложни и скъпи. Прави впечатление и фактът,
че все по-често жени след 35-7 годишна възраст, които нямат партньори
желаят да забременеят като използват донорски сперматозоиди. Често
жени над 40 г. с проблеми във функцията на яйчниците искат да използват
донорски яйцеклетки. Според мен тази тенденция ще се засилва и тя има
своите демографски и обществено-икономически обяснения.

Достигнали ли сме в България европейското ниво на качествено лечение на стерилитет и предлагане на инвитро методите?
За да работи качествено една лаборатория за ин витро оплождане тя
трябва да е технически и кадрово обезпечена. След това са необходими
поне 2-3 години работа при достатъчен брой пациенти, за да се очакват
оптимални резултати. Смятам, че като цяло сме достигнали едно доста
високо ниво в качеството на предлаганите услуги, но както казах и
по-рано пациентите трябва да се обръщат към законово уредени и
сертифицирани лаборатории.

Какъв е процента на успеваемост при инвитро оплождането и от какво зависи той
?
Процентът на успеваемост е важен, но той не е самоцел . Естествено при
работа с пациенти с по-висока средна възраст с по-тежки увреждания и
процентът ще е по -нисък. Не смятам, че трябва да връщаме пациенти
само, защото очаквания процент на успеваемост при тях ще бъде по-малък.
Това е особено важно в светлината на очакваното заплащане на ин витро
процедурите от държавата.

Идват ли в „Св.Лазар” чуждестранни пациенти и защо мислите, че предпочитат да извършат тези процедури тук, а не в родината си?
Откакто работи инвитро лабораторията на болница „Св. Лазар”, вече 5
години, работим преимуществено с български пациенти. Много често обаче
пациентите са от смесени бракове или чужди граждани работещи в
България. Смятам, че са избрали нашата болница, защото можем да им
подсигурим качествена работа, професионализъм и най-вече човешко
отношение.

Знаем, че Вие сте един от специалистите, участвали в първата
инвитро процедура, извършена в България. Разкажете малко повече за
това. Поддържате ли контакти с първото наше инвитро бебе, а с други
пациенти
?
Занимавам се с репродоктивна медицина повече от 20 години и смятам, че
работещите колеги в тази област са научили нещо и от мен. Тази работа
стана вече рутинна. Това е и добре и не толкова добре. Добре е, защото
все повече са професионалистите, тези които знаят и могат. От друга
старана не е много добре, защото до голяма степен изчезна романтиката и
очарованието на първите, макар и често неуспешни опити. Аз си спомням
много добре, а и често се виждам с първите забременели жени, с техните
пораснали деца, но много по-рядко или никак с последните такива.

Мислите ли, че у нас все още се реагира странно на това да създадеш бебе в епруветка?
Не не мисля, защото според мен няма нищо по-свято от това да искаш да
имаш свое дете. Хората с репродуктивни проблеми нямат много
възможности, за да се сдобият със своя рожба, за това не трябва да
приемаме т.н „бебета в епроветка” като нещо странно и
чуждо от нашата същност.

Кое е първото нещо, което казвате на пациентите си, когато видите, че се налага инвитро?
Дълбоко убеден, че когато се наложи да се съобщи на една двойка, че
нямат друг шанс освен ин витро оплождане, това не е присъда, а съвсем
реална възможност съвсем скоро да имат дете.
www.az-jenata.com
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart Процесът на ин витро оплождане

Писане by Lindzi on Вто 23 Фев 2010, 14:17


Първото успешно ин витро оплождане датира от 1978 г. Оттогава методът ин витро се превръща в спасение и втори шанс за тези жени, които не могат да заченат по естествен начин, а искат бебе. Досега повече от 1 млн. деца са заченати чрез ин витро оплождан
Процесът на ин витро оплождане
Какво представлява ин витро?

Методът ин витро е процес с много етапи. Той на практика означава оплождане извън тялото на жената и в лабораторни условия. Затова е познат още като „бебе в епруветка“,a в буквален превод означава „в стъкло“. Първоначално се започва с приемането на специални медикаменти (фоликулстимулиращи лекарства), с които се стимулира зреенето на повече яйцеклетки в яйчниците, а не една, както по принцип става при естествено оплождане. Узрелите яйцеклетки се изваждат от тялото под упойка, оплождат се в лабораторни условия и се поставят в специални инкубатори, чиято среда наподобява тази в утробата на майката. При успешно оплождане се развиват ембриони, които отново се поставят в тялото на майката.

Преди да вземете решението да се подложите на ин витро оплождане, консултирайте се с лекар, запознайте се с целия процес на изкуственото оплождане. Лекарят ще ви обясни за всички плюсове и минуси на метода ин витро и ще ви направи редица изследвания – кръвни хормонални изследвания, спермограма (за мъжете, за да се провери дали не страдат от стерилитет), кръвни тестове за имунитет срещу рубеола, хистероскопия или хистеросалпингография, изследване за СПИН, хепатит и за двамата партньори, лапароскопия, изследвания за хламидиална инфекция и т.н. След отрицателни резултати на всички тестове могат да започнат процедурите по ин витро оплождането.

Недостатъци на ин витро оплождането

Основният недостатък на ин витро оплождането е финансовата страна на нещата. В България методът ин витро струва средно 6000 лв., а за много семейства това е единствената алтернатива да си имат наследник. Ин витро оплождането е доста продължителен процес и не винаги има положителен резултата още след първия опит. Създаденият фонд „Асистирана репродукция“ към министерството на здравеопазването обаче финансира до 3 опита за ин витро оплождане.

Рискове при ин витро оплождането

* Извънматочна бременност

* Многоплодна бременност – дължи се най-често заради приема на медикаменти, необходими за ин витро оплождането

* Синдром на овариална хиперстимулация – страничен ефект на фоликулстимулиращите лекарства. Симптомите са подуване на корема, събиране на течност в него.

Плюсовете на ин витро оплождането

За жените, страдащи от безплодие, и особени тези, които са над 35 г. ин витро е най-сигурният и ефикасен начин да си имат бебе. В 82% от случаите с ин витро оплождане се ражда здраво бебе, като 35% са близнаци и 5% са три или повече деца.

Какви лекарства се пият по време на ин витро оплождането?

Най-често това са лекарства, които контролират овулацията на жената. Това са т. нар. GnRH аналози (гонадотропин освобождаваш хормон аналози), които са във формата на инжекции. GnRH аналозите могат да са GnRH агонисти и GnRH антагонисти. GnRH аналозите не позволяват на яйчниците да отделят яйцеклетки прекалено рано.

Друг вид лекарства, необходими за ин витро оплождането, са тези, които стимулират яйчниците да произвеждат повече яйцеклетки (фоликулстимулиращи лекарства). Те също са под формата на инжекции, които се поставят в продължение на една-две седмици.

Лекарствата необходими за метода ин витро обаче могат да имат неприятни странични ефекти:

* Вагинална сухотаПроцесът на ин витро оплождане

* Честа промяна на настроенията

* Главоболие

* Горещи вълни

* Зачервяване и болка от инжекциите

* Хематом или подуване на мястото на инжектирането

* Синдром на овариална хиперстимулация (прекалено голям брой узрели фоликули)

* Овариални кисти

* Болезненост в гърдите

* Болки в таза

* Главоболие

* Отказ на яйчниците да реагират на стимулацията и процедурата по ин витро оплождането да бъде прекратена

* Рязко подуване на корема (като на бременна) в резултат на хиперстимулацията

* Леко увеличаване на теглото поради приема на хормонални лекарства по време на ин витро оплождането

* Световъртеж

* Разтройство


Приемът на лекарства се регулира въз основа на непрекъснати наблюдения на хормоналния баланс в организма.

Когато достатъчен брой фоликули (мехурчета в яйчниците, които съдържат яйцеклетките) узреят, на жената се поставя инжекция с ЧХГ (човешки хорионичен гонадотропин). След това овулацията нормално трябва да е след 40 часа, като е важно получаването на яйцеклетката да стане преди това в точно определен час след поставянето на инжекцията (след около 36 часа).

Евентуални странични ефекти от ЧХГ, които могат да доведат до хоспитализация са:

* Задържането на прекалено много течности в коремната и гръдната област

* Тромбози на вените

* Прекомерно уголемени яйчници, които могат да се разкъсат

Вече извадените яйцеклетки се оплождат с прясна или замразена сперма от партньора. Успешно оплодените яйцеклетки се наричат пре-ембриони, които като се развият достатъчно се поставят отново в матката (могат да се поставят повече от един пре-ембриона). След 15 дена след трансфера може да направите тест за бременност.

След поставянето на узрелите яйцеклетки отново в матката, най-вероятно лекарят ще ви предпише прогестерон, което ще улесни приемането на ембрионите от маточната лигавица.

Изваждането на яйцеклетките става с лека упойка. След края на процедурата може да чувствате лека болка като при менструация. Поставянето на вече оплодените ембриони в тялото на жената е също безболезнен процес и наподобява усещане като при цитонамазка.

Методът ин витро не предполага дълги периоди, през които ще се налага да сте хоспитализирани. Ще трябва само често да ходите на прегледи, консултации и за различните процедури при ин витро оплождането, но като цяло посещението ви при лекаря ще бъде кратко.

rozali.com

avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart In Vitro или Бебе в епруветка-1 част

Писане by styyni on Нед 27 Фев 2011, 20:08


Какво е Ин-Витро Оплождане и Ембрио-Трансфер (IVF – ЕТ)?
Това е последователен процес, при който се вземат яйцеклетки от
яйчника на пациентката и се оплождат от сперматозоиди на съпруга в
лабораторни условия. Оплодените яйцеклетки се отглеждат до развитието на
млади ембриони, които се пренасят в матката. Така се поставя началото
на бременността.
Кои са пациентите на IVF? – ЕТ
Ако причината за безплодието е у жената, се говори за “женски
фактор”. Женският фактор включва редица възможни причини за стерилитет.
Луиз Браун е първото дете, родено след IVF – ЕТ през 1978 г. от майка,
чиито маточни тръби са били непроходими – тубарна причина. Тази причина е
била първата и, за кратко време, единствена индикация за IVF – ЕТ.
Впоследствие се прибавят редица други проблеми като поликистозни
яйчници, ендометриоза. антисперматозоидни антитела и др.
Мъжкото безплодие се обозначава като “мъжки фактор” и постепенно се
превръща във важна причина за IVF – ЕТ. Скоро мъжкият фактор може да
измести при голям брой безплодни двойки увреждането при жената като
главна причина за IVF – ЕТ. За лечение на мъжкото безплодие се използва
директното инжектиране на сперматозоиди в яйцеклетка – манипулация,
известна като интрацитоплазмена сперматозоидна инжекция (ICSI). ICSI е
доказана като успешна процедура в случаите, при които преди наличието на
тази техника са се използвали вътрематочни инсеминации със сперма от
донор.
На фигурата – при IVF – ET яйцеклетките се аспирират от яйчника и
се оплождат в лабораторни условия от сперматозоиди. След това
ембрионите се пренасят /трансферират/ в матката.

Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart In Vitro или Бебе в епруветка - част 2

Писане by styyni on Нед 27 Фев 2011, 20:10

Медицинският екип на IVF – ЕТ
IVF е сложна медицинска практика, която изисква от медицинския
екип специфични умения за всяка безплодна двойка. Специалистът по
репродуктивна ендокринология е лекар със специалност акушерство и
гинекология и е отговорен за стимулацията на яйчниците с гонадотропни
медикаменти (например Puregon) аспирацията на яйцеклетки, проследяването
на лутеалната фаза от цикъла и последващото връщане на ембриони в
матката.
Ембриологът на лабораторията, който може да бъде биолог или
лекар, се грижи за подготовката и оплождането на яйцеклетките на
пациентката от сперматозоидите на съпруга, за култивирането на
ембрионите с цел трансфер в матката, за замразяването на ембриони и
1C31.
Медицинската сестра (акушерката) е човекът, който осъществява
връзка между пациента и целия технологичен процес. Тя отговаря за
координирането на процедурите и помага за осъществяването на IVF – ЕТ в
точно определен, последователен, координиран ред.
Повечето медицински екипи имат и консултант-психолог, както и
допълнителни специалисти по образна диагностика, хормонални изследвания и
микробиология.
Резултатите, които постигат определени IVF – ЕТ – програми
зависят не от големината на клиниката, а от качеството на работа на
съответната програма. Затова за бъдещите пациенти е препоръчително да
изискват колкото е възможно повече информация преди да решат окончателно
коя индивидуална програма да изберат, така че консултирайте се с
ръководителя на програмата.
Всяка двойка ли е подходяща за IVF – ЕТ?
Въпросът дали всяка двойка може да избере IVF – програма зависи
от много фактори. Такава двойка трябва задължително да се консултира с
лекар, запознат с IVF – преди каквито и да било начинания в тази насока.
Някои от важните фактори са:

  • Възраст на партньорите в двойката, особено на жената. Процентът на
    забременяване започва да намалява след 30-тата година, като е особено
    нисък след 40-тата година на жената. Повечето клиники не включват в
    своите IVF – програми жени, по-възрастни от 40 години;
  • Откога датира безплодието на двойката и какво лечение е предприемала досега;
  • Какъв е шансът на пациентката да забременее, както и какъв е
    средният процент бременности, постигани в конкретния IVF – ЕТ – център;
  • Каква е прогнозата за забременяване, ако се избере по-евтино и по-малко инвазивно лечение от IVF.
Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart In Vitro или Бебе в епруветка - част 3

Писане by styyni on Нед 27 Фев 2011, 20:11

Какво да очакваме?
Няма две схеми за IVF, които да са напълно еднакви. Единствено Вашият лекар може да прецени коя схема е подходяща за Вас.
Затова описанието, което следва по-долу е съвсем общо.
Повечето безплодни двойки се насочват към IVF – програма от
техния лекар, след като той вече е запознат с репродуктивния им проблем.
Много клиники предлагат информационни материали (видеокасети, брошури и
др.), които дават информация на пациентите за всеки етап от лечението и
за резултатите от него. Съществуват групови или индивидуални
консултации с лекари или медицински сестри – координатори. След преглед
на информацията, специалистът ще реши подходяща ли е двойката за IVF и
ще бъде ли приета в програмата. След това се попълват досиета с
медицинска информация, които се предоставят на консултанта на програмата
и неговия екип. Обичайните кръвни тестове и цервикалните намазки се
правят наново, ако е нужно. Може да са необходими специални анализи на
спермата на съпруга. Ако се обмисля включване в IVF програма, то е
вероятно да бъде назначено ново изследване на функциите на маточните
тръби или друго специализирано изследване. Повечето програми предлагат, а
някои задължително изискват консултация с психолог като част от
кандидатстването за програмата. Понеже IVF е пълно с емоции преживяване,
то тези консултации са много важни като помощ за пациентите. Понякога
борбата със стреса се комбинира и с лекарствено лечение, но единствено
Вашият лекар може да прецени дали това е необходимо.
Определяне резерва на яйчниците
Менопаузата може да започне още към 40-тата година, като средната
възраст на появата й е 51 години, т. е. периодът, в който може да се
появи, е доста широк. Макар че жените могат да имат нормални овулаторни
цикли почти до менопаузата, те са до голяма степен безплодни през
последните 6 години преди спиране на менструацията. През този интервал
от време, процентът на абортите (ако въобще възникне бременност) е много
висок. Днес се приема необходимостта от определяне на резерва на
яйчниците в IVF – програмите, където средната възраст на жените е около
35 години. Много програми правят скрининг на всички пациентки на възраст
над 35, а също така и на тези, които са дали слаб резултат при предишна
стимулация на яйчниците.
При стандартната оценка на състоянието на яйчниците се измерва
фоликуло-стимулиращия хормон (ФСХ) на третия ден от менструалния цикъл.
Някои клиники имат по-сложен подход и изискват кръв за хормонални
анализи преди и след овариална стимулация. Това изследване по аналогия
може да се сравни с велоергометрията и електрокардиограмите при
оценяване функциите на сърцето. Тези изследвания дават изненадващо точни
данни за състоянието на яйчниците и то до степен, в която информацията
може да се използва “за” или “против” започването на IVF – програма.

Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart In Vitro или Бебе в епруветка - част 4

Писане by styyni on Нед 27 Фев 2011, 20:13


При нормалния овулаторен цикъл на жената се развива само един
фоликул съдържащ само една яйцеклетка, годна да бъде оплодена. Целта на
IVF програмите е, дори и когато жените имат нормална овулаторна функция,
така да се стимулират яйчниците, че да се развият многобройни фоликули.
Схемата, по която се стимулират яйчниците на пациентката, се нарича
"Протокол за контролирана овариална свръхстимулация" или накратко само
протокол. Всеки фоликул носи в себе си по една яйцеклетка. Това
означава, че при аспирацията на множество фоликули могат да се получат
повече от една яйцеклетка, обикновено 7-10. Голяма част от получените по
този начин яйцеклетки могат да бъдат оплодени от сперматозоиди и да се
развият в ембриони. Обикновено се развиват 5 или повече ембриона,
подходящи за връщане в кухината на матката, т. нар. ембриотрансфер.
След ембриотрансфера се очаква имплантиране на ембрионите, разбира се. и
развитие на така желаната бременност.
Яйчниците на пациентките в IVF – програмите се стимулират с т. нар.
гонадотропни хормони, които нормално се отделят от хипофизната жлеза.
Съществуват два вида гонадотропни хормони. фоликулостимулиращ хормон
(ФСХ) и лутеинизиращ хормон (ЛХ). В практиката основно се употребяват
чисти ФСХ препарати, получени чрез съвременни рекомбинантни технологии,
например Ригедоп. Чрез рекомбинантните препарати се получават обикновено
към 5% повече бременности от останалите, но и цената на тези препарати е
по-висока.
Някои IVF-програми предлагат т. нар. "естествен цикъл" IVF – ET
протоколи, в които естественият процес на овулация се проследява чрез
ултразвук и посредством определяне стойностите на лутеинизиращия хормон
(ЛХ). При тези програми броят на тестовете е малък, но не това намалява
цената, а основно липсата на употреба на скъпи лекарства, които са
задължителни при стимулацията за създаването на многобройни развити
фоликули при стимулиран цикъл IVF – ET.
Понеже само една зряла яйцеклетка се развива в един нестимулиран
цикъл, то процентът на забременяване за един цикъл е много нисък. Това
налага многократно повтаряне на "естествен цикъл" IVF – ET протокол и в
крайна сметка актуалната "цена за едно бебе" е по-висока от тази на
стимулираните цикли.
Докато гонадотропните лекарства, съдържащи ФСХ и/или ЛХ
предизвикват узряването на яйцеклетката, то човешкият хорионгонадотропин
(ЧХГ). който нормално се произвежда през бременността, е задължителен в
последните етапи на узряване на яйцеклетката. ЧХГ, например Pregnil се
произвежда от урината на бременни жени.
Всички лекарства се прилагат инжекционно, мускулно или подкожно, в областта на корема, бедрото или ръката.
През последните пет години, новата придобивка за процеса на
контролирана овариална стимулация са т. нар. "аналози на
гонадолиберина". Тези медикаменти се използват за блокиране на
хипофизната жлеза, така че тя да не може да отдели преждевременно
лутеинизиращ хормон (ЛХ) и по този начин да попречи на аспирацията на
яйцеклетките. Още отначало при IVF – ET е било забелязано, че
многобройните фоликули, съдържащи яйцеклетки, се развиват едновременно и
това "заблуждава" нормалните регулаторни механизми, защото нивата на
естрадиола бързо се повишават. В резултат на това, хипофизата
освобождава ЛХ преждевременно, вярвайки, че яйцеклетката е узряла и е
готова за овулация. Това предизвиква преждевременно узряване на
яйцеклетките, влошаване на качеството им, както и влошаване на
показателите на маточните тъкани. Може да се стигне до преждевременна
овулация, която от своя страна води до отмяна на цикъла преди
аспирацията на яйцеклетка. Тези проблеми наложиха създаването на
аналозите на гонадолиберина. Днес аналозите на гонадолиберина се делят
на две групи – агонисти и антагонисти.
Агонистите се прилагат обикновено инжекционно за една седмица
преди очаквания мензис, както и по време на стимулацията за IVF – ET, за
да може временно да спре отделянето на ЛХ от хипофизата. Този метод се
нарича "дълъг протокол". Все пак той се прилага при пациенти, които не
отговарят адекватно на стимулацията. При него стимулационната фаза е
по-дълга в сравнение с това, ако не се използва този хормон.
Съответно това повишава цената на стимулацията с гонадотропни
медикаменти. Ако агониста на гонадолиберина се използва само по време на
стимулацията, говорим за "къс протокол".
Антагонистите на гонадолиберина са съвсем нов клас медикаменти,
които се прилагат също инжекционно, но само през последните пет дни на
стимулацията. Такъв медикамент е рекомбинантният препарат Orgalutran.
При неговото приложение се работи само по къс протокол, използва се
естественото отделяне от хипофизата на ФСХ и по този начин се намалява
общата доза ФСХ, например Puregon, използван за стимулацията.
По време на стимулационната фаза, отговорът на яйчниците се
проследява обикновено с комбинация от серия ултразвукови прегледи през
влагалището и чрез кръвни тестове. Ултразвуковите изследвания се
използват за проследяване на развитието на фоликулите (големина и брой),
а кръвните тестове изследват хормоналния отговор (естрогенните нива).
Докато узреят фоликулите, тези тестове могат да бъдат правени ежедневно
за период от 4-6 дни.
Няма подход за стимулация на овулацията, както и няма протокол,
който да работи перфектно при всички пациенти. Имайте предвид, че
единствено Вашият лекар познава най-добре медицинското Ви състояние и
само той може да Ви предложи оптималния вариант за стимулационен
протокол.

Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart In Vitro или Бебе в епруветка - част 5

Писане by styyni on Нед 27 Фев 2011, 20:14

Аспирация на яйцеклетките
След стимулацията с Puregon се прилага Pregnil. Следват
последните стадии от развитието на фоликулите и узряването на
яйцеклетките, при това в много кратък и точно установен период от време.
Съответно, пункцията и аспирацията на яйцеклетките става 34-36 часа
след Pregnil, точно преди овулацията. Както се практикува днес, при
аспирацията на яйцеклетките се използва същото трансвагинално
ултразвуково устройство, с което се следи развитието на фоликулите, но
се добавя дълга игла с малък диаметър. Тази игла се поставя във водача
на ултразвуковата сонда.
Иглата е свързана към всмукателна помпа и течността от всеки
достъпен фоликул в яйчника се аспирира. Тази течност се изследва под
микроскоп от ембриолога. От нея се идентифицират и изолират
яйцеклетките. Не всички фоликули съдържат яйцеклетки. Понякога се
получава така, че яйцеклетките в някои от фоликулите са спрели своето
развитие. Някои от тези фоликули се оказват малки кисти, които са се
развили заедно с нормалните фоликули, без да съдържат яйцеклетки. Тези
кисти ограничават сами растежа си и търпят обратно развитие, дори и да
не са били аспирирани. Аспирираните яйцеклетки се отглеждат в инкубатор
за 4 до 20 часа, в зависимост от зрелостта им, преди да бъдат оплодени
от сперматозоидите.
Обикновено пункцията и аспирацията се извършват под местна упойка
на влагалището и шийката на матката и лека интравенозна анестезия.
Процедурата продължава 15-40 минути, след което пациентката почива 30-60
минути, преди да бъде изписана. Ако се налага по-активно наблюдение,
пациентките се настаняват в болнична стая. При някои програми
аспирацията се осъществява в операционна зала, при други се използва
обща упойка.
В някои случаи е наложителна аспирация чрез лапароскопия (през коремната кухина):

  • Силно променена анатомия в малкия таз;
  • Тежки чревни сраствания в пространството над влагалището.
Лабораторният Компонент
Лабораторията е важен, решителен елемент за успешното приключване на IVF – ET.
Яйцеклетките трябва да се изолират и след това да се пренесат в
инкубатор. Там е създадена подходяща среда, която улеснява тяхното
оплождане от сперматозоидите. Тази стъпка може да се състои просто в
поставянето на яйцеклетките и сперматозоидите в една и съща
"Петри-паничка". В някои случаи, когато количеството и/или броя на
сперматозоидите е малък, се налага под микроскоп да се инжектира
единичен сперматозоид във вътрешността на яйцеклетката (1С31). След това
оплодената яйцеклетка, която се превръща в развиващ се ембрион, трябва
да се отглежда в среда с постоянна температура, контрол на влажността и
стриктно спазване на нивото на въглеродния двуокис. Средата съдържа соли
и хранителни вещества, които периодично се променят, в зависимост от
клетъчното развитие и изискванията на ембриона.
Не всички аспирирани яйцеклетки ще узреят и не всички са
нормални. Средният процент на яйцеклетките, осъществили оплождане, е
около 65% и зависи от много фактори. Някои яйцеклетки, достигнали
зрелост и с нормален външен вид, не могат да бъдат оплодени дори и при
взаимодействие с нормално изглеждащи сперматозоиди. Не всички
яйцеклетки, осъществили контакт със сперматозоиди, ще формират ембриони,
които ще започнат да се делят. Не всички формирани ембриони се развиват
успешно и част от тях спират своето делене (отпадат). Отпадането на
ембриони във всеки следващ стадий намалява, т. е. процентът ембриони,
при които се блокира деленето на стадий 2 - до - 4 клетки, е по-голям,
отколкото процентът ембриони, блокирали деленето си на стадий 4 - до - 8
клетки и т. н. Като пример, типичен IVF – цикъл може да произведе девет
яйцеклетки, от които седем да бъдат оплодени и шест да започнат да се
делят по нормален начин и да се превърнат в ембриони. В зависимост от
възрастта на жената, от два до четири ембриона ще бъдат върнати в
матката и два или четири ще бъдат замразени. При неуспех на първия
ембриотрансфер се използват замразените ембриони, разбира се след
размразяване.
Специални лабораторни методи
Какво е ICSI?
Броят на двойките с мъжки фактор на безплодие е съществен, дори
се приема, че той превишава по честота женския фактор и е отговорен за
повече от 50% от случаите на безплодие. В резултат на това са се развили
лабораторните техники за решаване на тежки спермални проблеми. Пример в
това отношение е успешното лечение на мъжкия стерилитет чрез техниките
ICSI (интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид).
Най-външната обвивка на яйцеклетката е твърда. За да може да
пробие тази бариера при нормални условия, главичката на сперматозоида
първо осъществява физически контакт и се слива с нея. Ако сперматозоидът
не може да извърши това или ако е твърде бавен, тази бариера остава
непреодоляна.
ICSI или процесът на директно инжектиране на единичен
сперматозоид в яйцеклетката превъзхожда по-ранните методи и наистина
променя подхода към мъжкия стерилитет. Оплождане и нормална бременност
могат да се постигнат и със сперматозоиди, които нямат целенасочена
подвижност. Първоначално имаше опасения, че вмешателството в нормалния
процес на избор на сперматозоид, който да оплоди яйцеклетката, може да
увеличи процента на аномалии в потомството. Това не е доказано.
Сперматозоидите, по същество, представляват преносители на генетичния
ДНК материал и като всички други транспортни съоръжения, прикриват
същността на своя товар. Трудно може да се съди за качеството на
генетичния материал на сперматозоида по външния му вид. Така или иначе
ембриологът подбира най-добрите сперматозоиди за ICSI. Някои мъже нямат
сперматозоиди в еякулата, поради запушване на спермалните канали. То
може да бъде предизвикано от хирургични операции, инфекции или е
съществуващо състояние още от рождение. Такива сперматозоиди, взети от
тестиса, са незрели и рядко водят до оплождане при каквито и да било
условия, освен ICSI. Дори крайно незрели сперматозоиди, взети чрез
биопсия от тестиса, могат да създадат нормални деца. На практика ICSI е
голяма, интензивна лабораторна процедура, зависеща от координацията
между очи-ръце и сръчността на ембриолога.

Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart In Vitro или Бебе в епруветка - част 6

Писане by styyni on Нед 27 Фев 2011, 20:16

Криопрезервация (Замразяване)
Сперматозоидите могат да бъдат замразени и успешно съхранени за
много години. Но яйцеклетките представляват проблем за криопрезервация –
засега е много трудно и неефективно оплождането на замразени и
впоследствие размразени яйцеклетки на бозайник. Като следващ най-добър
подход се използва замразяването на ембриони. То е с дълга история във
ветеринарната медицина и опитът при хора показва, че децата, заченати по
този начин, са толкова здрави, колкото и другите. Значението на
криопрезервацията при IVF е голямо. Първото и най-важно нещо е, че тя
води до намаляване на броя на ембрионите, които се връщат в матката при
един IVF – ET. Останалите налични ембриони се замразяват за следващите
цикли. От една страна, двойката получава максимален шанс за успех при
един лечебен цикъл, тъй като получените ембриони се връщат нееднократно,
а на няколко пъти. От друга страна, се намалява честотата на
многоплодните бременности, тъй като обикновено се връщат 1-2 ембриона, а
не 3-4. Една четворна бременност е с малък шанс за износване до края,
крие значителни рискове за майката и не може да се нарече лечебен успех –
по-скоро е "грешка на изкуството". Много програми връщат максимум два
ембриона при пациенти под 35 години по време на първия етап на лечение и
най-много три ембриона при пациенти на възраст между 35 и 40 години.
Така се увеличава шансът за успех при минимален процент многоплодна
бременност. Криопрезервацията е главна сила в тази насока.
Допълнителните ембриони могат да бъдат съхранени за употреба при следващ
цикъл или, ако е необходимо, за друго дете. Ако вътрешната повърхност
на матката (ендометриума) не е подходяща за имплантация в един
стимулационен цикъл, криопрезервацията позволява да се избере подходящ
цикъл, при който матката е добре подготвена да приеме ембриона.
Недостатък на метода е, че част от замразените ембриони не преживяват процедурата.
Ембриотрансфер (ЕТ)
След инкубация от 2-3 дни, делящите се ембриони, които са избрани
за пренасяне в матката, се поставят в мек, тънък пластмасов катетър.
Ембриологът поставя ембрионите в катетъра, заедно с малък обем от
средата за развитие, а лекарят пренася ембрионите през маточната шийка в
маточната кухина. След като ембрионите бъдат прехвърлени, биологът
проверява катетъра под микроскоп за евентуално останали в отвора или
прилепнали по стените му ембриони. След трансфера на ембриони
пациентката обикновено почива за един или два часа, за поддържане на
маточната релаксация, след което бива изписана, или, при нужда, остава в
клиниката за наблюдение.
Наблюдение след трансфера на ембриони
След като мине овулацията, или по естествен път, или чрез
хормонална стимулация, яйчникът започва да произвежда прогестерон. За
подкрепа на яйчника през тази фаза се прилагат медикаменти, които
съдържат прогестерон. Тези медикаменти са под формата на вагинални
супозитории, инжекции, или микронизирани перорални таблетки. Някои
центрове използват малки помощни дози Pregnil, които увеличават
яйчниковата продукция на прогестерон. Нивата на прогестерон в кръвта
могат да се следят и дозите съответно се адаптират индивидуално.
Ултразвуковият преглед може да бъде използван за определяне размерите на
яйчниците, особено ако се подозира хиперстимулация.
Не трябва да се забравя, че поради стимулацията на яйчниците с
гонадотропния медикамент Puregon се наблюдава известно увеличаване на
размерите им. Яйчниците спонтанно се възстановяват, по-бързо ако липсва
бременност, и доста по-бавно, ако е настъпила бременност.
Дали съм бременна?
Пациентките са особено загрижени дали е настъпила бременност и
обикновено правят, съвсем ненужно, многобройни тестове за бременност
след ембриотрансфера.
При нормални условия ЧХГ, произвеждан в ранна бременност, може да
бъде установен в кръвта не по-рано от 8 дни след овулацията, но методът
не е надежден до 12-14 ден. Дозата на Pregnil, която е била използувана
за узряване на яйцеклетките преди аспирацията им, остава в
кръвообръщението за не повече от 10 дни. Това увеличава риска от фалшиво
положителни тестове за бременност, ако са направени през този период.
Затова много IVF – центрове извършват първия тест за бременност
на 14-я ден след аспирацията. Ако резултатите са положителни,
допълнително се проверява нивото на прогестерона и се извършват повторни
количествени тестове за измерване на степента на покачване на ЧХГ през
ранната бременност.
Чрез трансвагинално ултразвуково изследване може да се види
околоплодния сак на 25-тия ден след аспирацията и сърдечната дейност на
плода – около 35-тия ден. Следва обичайно акушерско наблюдение на
бременността, освен в случаите на многоплодна бременност или ако
пациентката има други утежняващи здравословни или репродуктивни
проблеми. Ако не настъпи бременност, у пациентките се появява
менструация, която обичайно се съпровожда с депресия и чувство за
загуба. Едва тогава те оценяват стойността на предшестващата консултация
с психолог.

Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart Re: Информация за Ин витро!

Писане by mamazavinagi on Сря 25 Яну 2012, 19:15

Възрастта, до която жените имат право на ин витро процедури, се увеличава. Това се предвижда в проекта за изменение на Наредба 28, който е качен на сайта на МЗ. Той ще бъде изпратен за обнародване в Държавен вестник, след като изтече 14-дневният срок за обсъждане.

Досега жените у нас имаха право на ин витро процедури до навършване на 43 години. С проекта тази възраст се увеличава до настъпването на менопауза. Процедурите след 43 години обаче няма да се финансират с държавни средства от Фонд „Асистирана репродукция”. Причината е, че с напредването на възрастта рязко намаляват шансовете за забременяване и така обществените средства не могат да бъдат максимално ефективно изразходвани.

С промените в наредбата за първи път ще се въведе възрастова граница от 51 години за забременяване с донорски яйцеклетки. В момента подобно ограничение няма и това създава рискове за раждането и отглеждането на едно дете от родители в прекалено напреднала възраст. С проекта се въвеждат и редица технически изисквания, на които трябва да отговарят центровете и лабораториите за асистирана репродукция. Целта е да се гарантира максимално безопасността и ефикасността на процедурите за пациентите.

Министерство на здравеопазването
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

heart Re: Информация за Ин витро!

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите