Раждане у дома!

Go down

Раждане у дома!

Писане by Lindzi on Пон 16 Авг 2010, 14:49

До преди стотина години жените са раждали у дома. След време се утвърждава като нормално раждането в болница, а раждането у дома се е считало за безразсъдно. Но напоследък раждането у дома се превърна във фикс идея за много жени.
Раждането у дома е предпочитано от много жени в чужбина, а вече и българки се интересуват от плюсовете и минусите му. Страхът от усложнения, опасността за живота на бебето и родилката кара много жени да си останат само с искането за раждане у дома и да предпочетат болницата като сигурно място, където да проплаче бебето им.

Според други бъдещи майки няма нищо по-естествено от раждането у дома. В миналото жените са раждали у дома, а не в болници. Чак при появата на модерни медицински заведения се е наложил стандарта да се ражда в болница. В настоящето обаче все повече родилки решават да се върнат отново към природния начин на раждане – у дома в присъствието на близките и евентуално на акушерка.

Раждане у домаЖени, които вече са раждали у дома, споделят, че липсва стресът, породен от болничната обстановка, медицинския персонал, който не познавате, всевъзможните документи, които трябва да подпишете и множеството манипулации, които трябва да ви направят. Вместо това у дома се радвате на спокойствието от домашния уют и близките около вас. В болницата имате и ограничена възможност за движение, а именно то помага за правилното наместване на бебето и по-бързото и безпроблемно раждане. Често практика в болничните заведения е веднага след раждането бебето да бъде претеглено, изкъпано, повито и отделено в друга стая, а родилката може да види рожбата си чак след 1-2 часа. При раждането у дома бъдещите майки могат да гушнат рожбата си още в първите минути след неговата поява на бял свят.

Но дори и раждането у дома да е минало по мед и масло, със или без присъствието на медицинско лице, посещението на болницата няма да ви се размине. Важно да е прегледат вас и бебето, да имунизират новороденото и то да бъде регистрирано (повече информация за това може да намерите в Закона за гражданската регистрация и, по-специално, в раздела Акт за раждане).

За да предприемете раждане у дома е важно да сте уравновесени, спокойни и позитивно настроени, да имате медицинско лице до себе си (или някой от близките ви, който да ви асистира при раждането) и при нужда да получите експресна медицинска помощ не само от акушерката до вас, но и от бърза помощ. В България обаче жените, предприели раждане у дома, по-скоро трябва сами да се справят, тъй като са малко акушерите, които биха се съгласили да поемат отговорността и да ви асистират по време на раждането у дома, а що се отнася до болниците, ако при нужда извикате линейка, нищо чудно тя да пристигне чак след като вече сте родили.

Раждане у домаВ България все още не се гледа добре на идеята да се ражда у дома. Доказателството е скандалът, който се разрази в началото на тази година с бебето Януш, родено в домашни условия в Габрово. Спорове буди и въпросът как едно такова раждане би се отразилно на първородните деца на родилката, ако тя има такива. Факт е, че има случаи, в които майките подготвят децата си за предстоящото домашно раждане и им обясняват, че когато мама започне да вика, това означава, че вика бебето да се появи на бял свят. Тези жени, на които им предстои раждане у дома, смятат, че ако не изпитват смущение и притеснение от предстоящото раждане, то и първородните им деца ще усетят това спокойствие и ще приемат раждането у дома, а и по принцип, за нещо естествено, без да ги травмира.

За разлика от България, в други страни раждането в домашна обстановка не буди толкова негативни емоции. Жените имат право да изберат дали да родят у дома сами, с присъствието на акушерка или в болница. В чужбина има и специално обучени акушерки, които са достатъчно компетентни, за да асистират при домашно раждане.

Раждането в домашна обстановка е особено разпространено в Холандия. Около 30% от жените избират да родят рожбите си у дома. Причината е в далеч по-добрата здравна система там, добре обучените за домашно раждане акушерки и възможността за незабавно транспортиране до болницата при евентуални усложнения.

Според редица изследвания раждането у дома не крие повече рискове от раждане в болница, да же напротив, което е основание за много бъдещи майки в продължение на 9 месеца да се подготвят за активно раждане у дома. Някои избират семейната спалня за родилно място, а други предпочитат раждането във вана или надуваем басейн с топла вода, което според много жени облекчава значително болката по време на контракции. Някои от съветите на жени, вече раждали у дома, е да търкаляте корема си върху голяма топка, за да предизвикате контракции преди раждането или да подскачате вурху фитнес топка. Според други сексът в деня на термина е идеален начин да предизвикате контракции.
Източник
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Родих вкъщи. Искам пак!

Писане by pumpal21 on Вто 17 Авг 2010, 23:00


Синът ни Мартин се роди в 6:25 сутринта в началото на август 2008 година, 5 дни след термина. Беше дълго планирано и подготвяно неасистирано домашно раждане. Вкъщи беше голяма лудница до последно – майстори, ремонти, после чистене, приготвяне на храна, подготовка на нещата за бебето… Едва смогнахме до термина. Бебето беше готово да се роди още преди това, но аз го възпирах. И когато всичко беше готово, казахме „хайде”, ама то с „хайде” не става. Поизнервихме се малко, след като класически рецепти като секс и бързо, дълго ходене не сработиха. Три дни преди да се роди за кратко се появиха слаби ритмични контракции, но после изчезнаха. Обаче започна някакъв бесен очистителен процес в моето тяло – седем дефекации за 24 часа! На следващия ден се чудихме какво да правим, защото наистина очаквахме раждането да се случи по-скоро. Вечерта падна част от запушалката, малко по-късно си започнаха и ритмични контракции през около 10 минути, които за няколко часа стигнаха до 3-4 мин. Самите контракции не бяха болезнени, но ме влудяваше една болка в таза от двете страни на сакралната кост.
Решихме, че моментът е настъпил и подготвихме „сцената” – дневната ни. Опънахме дивана, покрихме го със специални непромокаеми чаршафи (комплекта за раждане вкъщи го бяхме поръчали от САЩ), приготвихме непромокаемите подложки, кърпите, нещата за бебето и обработката на пъпната връв и пр. Някъде след полунощ обаче контракциите започнаха отново да се отдалечават и беше ясно, че няма да е тази нощ. На мен ми се спеше страшно много. Легнахме си, но аз ставах горе-долу на всеки час заради остатъците от контракциите и тази болка в таза, която само седене върху тоалетната чиния облекчаваше. После успях да намеря начин да се справям с нея и в леглото без да ставам (масаж в срещуположни посоки), и успях да поспя 3-4 часа. На следващия ден положението с контракциите беше същото – много неритмични, но понякога достатъчно силни, за да ми дадат да разбера, че не е добра идея да излизаме от вкъщи. Разчитах много на съветите на традиционната акушерка Клер Лопринци, с която се бях запознала месец преди термина и с която поддържах връзка по и-мейла. Тя ни помогна неимоверно много с дух и спокойствие. Описах на Клер ситуацията и какво мисля аз, а тя просто ме посъветва да оставя бебето да си свърши работата, да не преча на контракциите, а за болките в таза просто да дишам дълбоко и да направя топли компреси или да стоя под душа.
В края на този изнервящ ден отново започнаха ритмични контракции, но имайки опита от предишната нощ, този път просто нищо не подготвихме. Аз бях открила, че клечането по време на контракция много помага, а съвета за душа и дишането коренно промени нещата с болката в таза. Откъм осем вечерта до един през нощта контракциите вече бяха на около минута-две разстояние, но така и не стигнах по-нагъсто, и слава Богу. Не че бяха болезнени, но изискваха концентрация, а висенето под душа ме изтощаваше. На мен отново започна да ми се спи и реших да си легна доколкото това беше възможно. Явно и тази нощ нямаше да имаме бебе.

В един момент обаче с изненада усетих някакъв напън. Към 5 вече напъните се усещаха по-осезателно, но нямах усещането, че нещо ще излезе от това и отново се отправих към леглото. Лежането в каквато и да било поза обаче се оказа невъзможна задача. Постлах чаршафите и подложките на дивана. Тогава нещата започнаха да се развиват главоломно. Напъните станаха неудържими, но още не вярвах, че ще имаме бебе тази нощ. Внимавах само да не напъвам аз, а да оставя бебето и тялото ми да вършат тази работа, както ме беше посъветвала Клер. На моменти напъните бяха толкова силни, че единствения начин да не им се противопоставям и стягам мускулите си беше да вокализирам. Не бяха викове, а гърлени звуци. С периферното си зрение видях, че мъжът ми затваря прозорците, за да не подлудим съседите. После се оказа, че никой нищо не беше чул. Дори не бяха разбрали, че имаме бебе.
Изведнъж напъните се засилиха драстично и вече нямаше съмнение, че бебето се ражда. Едва успях да си сипя гореща вода в приготвеното легенче и да изстискам един компрес, когато усетих как главата се придвижва надолу. Качих се на дивана на четири крака и притиснах компреса до перинеума. Напъните обаче бяха толкова силни, че единствено успявах някак си да ги контролирам като се навеждах напред. Напомних си максимално да отпусна вагиналните мускули, което обаче щеше да е задача невъзможна без предварителната подготовка (правихме масажи на перинеума в деветия месец, и разни други техники, усвоени в курсовете по йога за бременни), компресите и вокализирането. Извиках на мъжа ми да стопли още вода, тъй като компресите бързо изстиваха. В същия момент погледнах надолу и с лека изненада видях колко много съм се отворила. Идея си нямах колко още ще й трябва на главата, само усещах силното разпъване на перинеума и притисках горещия компрес. Разбрах кога главата премина, едва като усетих намаляване на натиска. Докато погледна надолу обаче телцето се изхлузи и бебето проплака. Беше съвсем розовичък и много буден.
Баща му първи го пое и го обърна по корем, за да изкара остатъка от течността в носа и дробчетата му, и после ми го подаде. Пъпната връв беше леко замотана около едното му краче. Не сме се занимавали да почистваме бебето, побързахме само да го настаним удобно в мен, да го завием и да му сложим шапчица. После му дадох да суче и повече не сме му чули гласчето. Нямах никакви контракции, нито по време на напъните, нито след това, и плацентата излезе едва след три часа. Никак не ме притесни този факт, знаех за случаи и след 8 часа и повече. Малко преди това решихме да отрежем пъпната връв, за да мога и аз да се раздвижа. В комплекта за раждане, който поръчахме, имаше клипси, но в крайна сметка решихме да ползваме конци (в случая стерилни не намерихме, но разбрахме, че и неароматизирани конци за зъби ще свършат работа, а Клер ни обясни как и къде да вържем). От изследвания на СЗО разбрахме, че обработка с алкохол, спирт, талк и пр. само ще забави падането на пъпчето, така че освен стерилни ножици и добре измити ръце, друга грижа не сме прилагали. Плацентата решихме да замразим и заровим в градината на къщата ни в провинцията. Разкъсвания нямам. Не че някой ме е проверявал, но човек си усеща тялото и знае кога е ОК и кога не е. Матката се прибира буквално за часове, дори кожата по корема се прибира. 24 часа по-късно, матката беше с размерите на портокал, а аз можех да си обуя джинсите.

Раждането продължи повече от две денонощия. Обикновено хората се сащисват: какъв е тоя ужас. Никакъв ужас не беше. Веднага след като родих, си казах: Искам още! Това е страхотно изживяване. Ограбване е да не си го позволя отново!
Много хора допринесоха за безпроблемното протичане на бременността и раждането ми – диетологът, страхотният хомеопат, който имаме, Роси с нейния опит и курсовете й за бъдещи майки, хората, които не поставиха под съмнение избора ни, и разбира се Клер.
Решението ни да го родим вкъщи беше плод на напълно информиран избор и гигабайти изчетена литература. Едва ли щеше да е неасистирано, ако у нас имаше традиционни акушерки като Клер, но срещнахме единствено много страх и неразбиране сред медицинските лица. Промяната на модела у нас обаче е въпрос на време и вероятно значително по-кратко отколкото много хора си го представят. Искаме да дадем алтернатива, човек да има сигурността на болницата, заради всичките причини, но да има едно изживяване, което да е възможно най-близко до раждането вкъщи. Лично аз подкрепям тази промяна с каквото мога, защото съм убедена, че тя е от изключителна полза за бебета, за майките и за татковците.

Източник

_________________
avatar
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Раждане у дома!

Писане by lusien on Пет 20 Авг 2010, 07:31

Това е безумие Да направиш такова нещо без лекарско наблюдение си е чисто безумие. Подлага се на риск живота на бебето и на майката, ако не дай си боже нещо се обърка Не, че в болница не би могло да се обърка, но там все пак може по-бързо да се реагира със специалисти и апаратура.
avatar
lusien
спечелен за каузата
спечелен за каузата


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Раждане у дома!

Писане by schatz on Съб 21 Авг 2010, 12:35

Всеки си прави сам избора и си носи последиците след това!
За мен това си е жива безотговорност,а жените са извадили късмет че са родили без усложнения

Вярно е че в чужбина доста жени раждат по домовете си,но с присъствието на лекарски екип и готовност за адекватна реакция в случай че настъпят усложнения.
avatar
schatz
спечелен за каузата
спечелен за каузата


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Раждане у дома!

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите