Историите, които ме научиха да живея

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Сря 11 Авг 2010, 14:59

Какво научих от Ноевия ковчег?


Всичко, което трябва да знам за живота, научих от Ноевия ковчег:

Първо: не изпускай лодката.
Второ: Запомни, че всички сме в една и съща лодка (т.е. ситуация).
Трето: Планирай предварително. Когато Ной строял ковчега, не е валяло.
Четвърто: Поддържай форма. Когато си на 600 години, някой може да те помоли да направиш нещо наистина голямо.
Пето: Не слушай критики; просто продължи с работата, която трябва да се свърши.
Шесто: Изгради бъдещето си на високо.
Седмо: От причини за безопасност, пътувай с партньор.
Осмо: Бързината не винаги е предимство. Охлювите били в ковчега заедно с гепардите.
Девето: Когато си под стрес, поплувай малко.
Десето: Помни, ковчегът бил построен от аматьори; Титаник - от професионалисти.
Единадесето: Независимо каква е бурята, винаги след нея се появява дъга.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Сря 11 Авг 2010, 15:00

ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО

Както много от нашите съвременници, имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел само, че то се намира там, където се докосват небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение у него.

- Защо скърбиш, синко? – попитал старецът.

- Търсех щастието, страннико – отговорил скиталецът.

- И къде го търсиш?

- Там, където небето и Земята се допират, но те никъде не се срещат.

- Небето навсякъде докосва Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят заедно небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И словата, които чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш.

Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал внимателно.

- Четири са качествата, които трябва да придобиеш, сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов.

Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ НА РЕАЛНОТО ОТ НЕРЕАЛНОТО. В света има само два вида хора – едни, които знаят, и други, които не знаят, и само това знание е важно.

Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са несъществени неща. Истинско същественото е знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и той се нарича еволюция.

Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат за правото. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си душа и ти искаш само това, което душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира, че е “Аз”-ът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар.

Астралното тяло, или тялото на чувствата, има своите желания - и то цял куп. Не че желае да ти навреди, но жадува за силни преживявания, от които нямаш нужда. Затова трябва да различаваш твоите потребности от онези на астралното ти тяло.

А умственото, или ментално тяло, се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички онези отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване.

Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. И не бива да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и живей съобразно тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.

Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното.

Второто качество, сине, е ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЕ. Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща като богатство, власт не са необходими. Когато това наистина се почувства, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.

Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, връзва ръцете ти. Когато всички желания на твоя „Аз" са изчезнали, все още е възможно да имаш желанието да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствието на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не.

Не се стреми да притежаваш психични сили преждевременно, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.

Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не казваш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно.

Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не наврежда на друг.

Шест са, сине, отличителните черти на ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ:

Самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум означава да посрещаш хладнокръвно и с мъжество изпитанията и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.

Самообладание в делата. Ако мисълта ти е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи. И не забравяй, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай задълженията си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е необходимо, но без да се натрапваш.

Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци.

Бъди винаги жизнерадостен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по-тежка.

Едноцелност означава, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал - никакви изкушения или светски удоволствия.

Ти трябва да имаш доверие в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Нямам предвид твоята външна обвивка, която често е попадала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен, и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш.

От всички качества ЛЮБОВТА е най-важна, тъй като ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението й е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ - във всеки благоприятен случай да помогнеш с нещо, когато можеш.

Съществуват три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против Любовта.

А жестокостта е два вида: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е редно, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.

Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята - ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти трябва да ги проявиш в света...
Из рубриката на Мария Майсторова “Звездите за вас” – в. “Новинар”
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Сря 11 Авг 2010, 15:01

“Дегустаторите на оцет”

(из “Даото на Пух” от Бенджамин Хоф)

Да си представим, че вървим по тясна уличка в голям китайски град и намираме малък магазин, в който се продават свитъци с картини, рисувани по класическия начин. Влизаме и искаме да ни покажат нещо алегорично -хумористично може би, но с нотка на Всевечен Смисъл. Продавачът се усмихва.

- Точно това имам! - казва ни той. - Копие на „Дегустаторите на оцет " - Завежда ни до широка маса, разгъва свитъка и го оставя да го разгледаме. - Извинете, тряб­ва да свърша нещо за малко - казва той, отива в задната част на магазинчето и ни оставя сами с картината.

Макар и да установяваме, че копието е сравнително ново, знаем, че оригиналът е рисуван много отдавна; кога точно, не е ясно. Но сега вече замисълът на картината е добре известен.

Виждаме трима души да стоят край бъчва с оцет. Всеки си е потопил пръста и го е опитал. Изражението на лицето на всеки един от тях показва собствената му реакция. Тъй като картината е алегорична, следва да ни стане ясно, че това не са обикновени дегустатори на оцет, а представители на Трите Учения в Китай, и оцетът, който опитват, представлява Същността на Живота. Тримата учители са Кун фу-дзъ (Конфуций), Буда и Лао-дзъ - автор на най-старата достигнала до нас книга за даоизма. Първият има кисел израз, вторият -наскърбен, а третият се усмихва.

За Кун Фу-дзъ Животът изглежда доста кисел. Той е вярвал, че настоящето се разминава с миналото и че Властването на човека на земята е в дисхармония с Пътя на Небето, с управлението на Вселената. Затова той набляга върху почитта към предците, както и към древ­ните ритуали и церемонии, в които императорът като Син на Слънцето играе ролята на посредник между безг­раничното небе и ограничената земя. Според конфуциан­ството използването на точно отмерена дворцова му­зика, строго установени стъпки, действия и фрази до­пълва една изключително сложна система от ритуали, всеки от които се прилага за определена цел и в определен момент. За Конфуций е останала поговорката: „Ако чергата не е добре застлана, Учителят не ще седне." Това би трябвало да даде представа за степента на прецизност, до която са довеждали нещата привържениците на конфуцианството.

За Буда, втората фигура в картината, Животът на земята бил горчив, изпълнен с обвързаности и Желания, причиняващи страдание. Той разглеждал света като сис­тема от капани, източник на илюзии и мъки за всички същества. За да намери покой, смятал за необходимо да премине през „света на тленното" и да стигне до Нирва­на или буквално до състояние на „безветрие". Въпреки че оптимистичната по същността си нагласа на китайци­те променила значително будизма след внасянето му от родната Индия, прилежният будист често бил свидетел как пътят към Нирвана бил прекъсван по един или друг начин от горчивия вятър на ежедневието.

Според Лао-дзъ естествено съществуващата понача­ло хармония между небето и земята можела да бъде открита от всекиго и винаги, но не чрез спазване на правилата на конфуцианците. Както той твърдял в своята ,Дао Дъ-дзин" - „Книга за даоистките доброде­тели", земята всъщност е отражение на небето и се ръководи от неговите закони, а не от законите на хора­та. Тези закони засягат не само въртенето на далечните планети, но и поведението на птиците в гората и на рибата в морето. Според Лао-дзъ колкото повече човек се намесва в природното равновесие, сътворено и управ­лявано от вселенските закони, толкова повече хармони­ята отстъпва на заден план. Колкото повече е насилието, толкова повече са бедите. Дали е тежко или леко, мокро или сухо, бързо или бавно - всичко си има своя собствена, залегнала дълбоко в него природа, която не може да бъде насилвана, без да причини нови затруднения. Когато бъдат наложени отвън абстрактни и произвол­ни правила, борбата е неизбежна. И тогава Животът става кисел.

За Лао-дзъ светът не е система от капани, а препода­вател на ценни уроци. Те трябва да се изучават точно така, както трябва да се следват и законите му- тогава Всичко ще върви добре. Вместо да се отвръщат от „света на тленното", Лао-дзъ съветва другите „да се слеят с тленното в света". Това, което според него действа зад всичко на небето и земята, той нарича „Дао", „Пътят". Основен принцип в учението на Лао-дзъ е, че този Вселенски Път не би могъл да се опише адекватно с думи и че би било обидно както за безграничната му сила, така и за просветения човешки разум дори да опита да постигне описанието. И все пак смисълът му може да бъде разбран и тези, които най-много милеят за него и за Живота, от който той е неделим, го схващат най-добре.

С течение на времето класическото учение на Лао-дзъ се развивало и приело философски, монашески и народно-религиозни форми. Всички те могат да бъдат назовани с общото име даоизъм. Но даоизмът, който ни интересува тук, е просто определен начин на оценка, поука и реакция на Всичко, което се случва в ежедневието. От гледна точна на даоиста естественият резултат от този хармоничен начин на Живот е щастието. Би могло да се каже, че щастливата Ведрина е най-забележителната особеност на личността на даоиста, а тънкото чувство за хумор проличава дори и в най-задълбочените даоистки съчинения, като например две хиляди и петстотин го­дишната ,Дао Дъ-дзин". Кротък смях, подобен на вода от фонтан, блика от съчиненията на втория по величина даоистки писател Джуан-дзъ.

Защо на картината Лао-дзъ се смее? В крайна сметка оня оцет, който представлява Животът, сигурно има неприятен вкус, както показват израженията на други­те двама мъже. Но като действа в хармония с Житейските обстоятелства, даоистът схваща като положително това, което други разглеждат като отрицател­но. От неговата гледна точка киселият вкус и горчиви­ната произлизат от конфликтния и недооценяващ ум.

Ако се разбере и изживее Такъв, Какъвто е, Животът сам по себе си е сладък. Такова е посланието на ,Дегустаторите на оцет".
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Сря 11 Авг 2010, 15:02

Приказка за късмета

Имало едно време в едно село баща и син. Бащата бил много добър ковач, а момчето помагало на баща си и учело занаята. Минали години. Момчето пораснало, станало момък за чудо и приказ, а също и много добър ковач. Един ден баща му решил, че вече е време да се отдели сина му и да има собствена ковачница. Речено – сторено. Започнал момъкът да работи отделно в своята ковачница. Работа имало много. По цял ден се трудил, но едва свързвал двата края. Минали се година, две, три, а той все така работел от тъмно до тъмно без да може да се замогне. Ядосал се един ден и решил да отиде в Голямата планина да пита Господ, в какво е прегрешил, че не му върви в работата. Тръгнал и когато стигнал до Голямата планина, го пресрещнал един светец. Попитал го той:
- Кажи, сине, що дириш тук?
- Искам да попитам Господ, защо ме наказва да работя от тъмно до тъмно, а едва да изкарвам за единия хляб? – отговорил момъкът.
- Не може така, сине, всеки който дойде с Господ да разговаря. Ти се скрий тук из храсталаците, а аз ще го попитам.
Скрил се момъкът в храсталаците и зачакал да види и чуе какво ще стане. Настъпила вечерта. Събрали се Господ и светиите да вечерят. Появила се една маса, отрупана с каквото ли не – от пиле мляко имало на нея. Господ вдигнал ръка да благослови трапезата и казал:
- На днешния ден, който се роди, цял живот ще му върви по мед и масло. И да работи и да не работи – ще има и ще живее охолно.
Навечеряли се и се разотишли. На другата вечер пак се събрали Господ и светиите, но този път на масата имало тук таме нещо за ядене. Вдигнал ръка Господ да благослови трапезата и казал:
- На днешния ден, който се роди, с труд ще си изкарва хляба. Цял живот ще работи, за да има. Няма да сиромахува, но и нищо не ще получава даром.
На третата вечер всичко се повторило както при първите две, но на масата вече имало само огризки. Вдигнал Господ ръка да благослови трапезата и казал:
- На днешния ден, който се роди, животът му ще бъде като тази трапеза. И да работи и да не работи, всичко ще му се изплъзва от ръцете.
Тогава се обадил светията, който посрещнал нашия момък:
- Господи, има едно много добро и трудолюбиво момче, което, разбрах вече че се е родило през третия ден. Но кажи, Господи, не може ли да се направи нещо за това момче?
- Може – рекъл Господ. – В съседното село има една мома, която е родена през първия ден. Нейният баща също е ковач. Да отиде там, да се глави при баща й чирак и да се ожени за момичето. Но всичко, което изработи да бъде на нейно име. Нищо да не оставя за себе си. Тогава ще си живее добре.
Чул момъкът съвета и така и направил. Отишъл в съседното село и се главил за чирак при бащата на момичето. Работил така известно време. И понеже бил скромен и работлив, бащата на момичето го харесал за зет и наследник на занаята. Двамата млади също се обикнали от пръв поглед. Получили благословията на бащата и вдигнали голяма сватба. Заживели щастливо, така както казал Господ – всичко, което изработвал момъкът се наричало на името на жената. Един празничен ден тръгнали с файтона си да се разходят по полето. Минали край едно лозе и младата булка казала:
- Виж, мъжо, какво ми е хубаво лозенцето.
След известно време минали край една воденица и тя казала:
- Виж, мъжо, воденицата ми каква е спретната – друга такава няма.
Още малко и минали край една нива и отново младата булка казала:
- Виж, мъжо, какво хубаво жито е порасло на нивката ми.
Домъчняло му на момъка и казал на младата си жена:
- Жено, нека поне тази нива бъде моя.
А тя му отговорила:
- Добре, нека да бъде твоя. Аз нямам нищо напротив.
Докато изрече тези думи и нивката пламнала от единия край. Развикал се младият мъж:
- Не я искам цялата. Нека да е само до половината.
И нивката изгоряла точно до средата.
Оттогава младият мъж знаел, че от късмета си никой не може да избяга и че трябва да спазва заръката на Господ, ако иска да живее добре.

разказана от Зл. Андронова
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Сря 11 Авг 2010, 15:03

Приказка за кармата

Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил:
- Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.
Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява.
Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много изненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал:
- Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости?
- Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади. А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.

разказана от Зл. Андронова
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите